Бродиране с техника Хардангер с конци YarnArt Tulip

Майсторски клас: Особености на работата с конци YarnArt Tulip: бодове, гръб, закрепване на конеца 

А сега, както обещах на предишната страница, показвам и разказвам за работата си с конци YarnArt Tulip (тази техника е подходяща и за памучни конци).

Исках да си изработя красива покривка за маса. Размерът на покривката ще бъде 150х100 см (или по-малко, зависи как схемата ще се побере върху тъканта).

Тъкан: равномерка Линда 27

Конци: YarnArt Tulip – сини и бели. 

Аз бродирам със сухи конци, не ползвам никакви специални омекотители и т.н., изрязвам конеца с дължина повече от метър.

Наистина, конците са много капризни за работа, или се завиват прекалено много, или напротив, се развиват и се разслояват. Изходът е – от време на време се пуска конеца в „свободен полет“ – пускам конеца надолу и повдигам панамата, така че краят на конеца да не опира до пода и да виси свободно, без да се опира никъде, при което конецът се извива, както е необходимо, за да дойде в правилното състояние, при това иглата не е необходимо да се отстранява.

Разбира се, по-удобно е да се шие с по-къса нишка, тогава това завиване на конеца не е толкова явно, но аз съм твърде мързелива, за да вдявам често конец, освен това се получават много „опашки“ от опаковата страна, които след това е трудно да се прикрепят. Аз пришивам всяка опашка след приключване на етапа на шиене, а дотогава всички опашки висят на гърба и се размотават. Въпреки, че в процеса на бродиране, опашките в средата не се развяват много, тези в края се размъхват.

И така, как протича процесът на бродиране

1. В началото на работата (нов конец) намирам средата на участъка, който ще шия, и изкарвам иглата от гърба към лицето, 
   
   оставяйки опашка от конеца с дължина около 2-3 см на гърба 
   
   и правя малък бод през две нишки на лицето в посока, перпендикулярна на бодовете на бъдещия блок (на снимката блокът ще се шие във вертикални бодове, затова закрепването е по хоризонтал) и изваждам иглата на гърба в изходната точка на новия блок. 
    
   
2. Шия първият блок, придържайки опашката на конеца на гърба, така че да не попадне на място, където бода с иглата, за да не се размъхва и да не излезе на лицето. Опашката на конеца лесно се задържа от бодовете и след това няма да се вижда. След завършване на блока и при прехода към нов блок опашката на гърба така се завърта под иглата, че да се окаже във вътрешността на блока и шия следващия блок. Всичко това се прави до тогава, докато опашката не се скрие напълно под бодовете на блока и на гърба не остане опашка с дължина до 0,5 см. 
 












3. Когато конеца силно се завърти или напротив, се развърти, го пускам в „свободен полет“, повдигам панамата така, че края на конеца да не се допира никъде и той сам се завърта в нужното направление. 
   
   Продължавам 
4. Когато конеца в иглата наближава да свършва, закрепвам конеца така: завършвам поредния блок, изваждам конеца на гърба, промушвам иглата под бодовете на току-що ушития блок (сякаш се връщам по гърба назад),
   
   иглата изваждам в средата на следващия блок, 
   
   правя бод, както в бекстич/контур, хващайки 1-2 нишки от този блок и правя „възелче“ 
   
   и отново под бодовете прокарвам конеца в следващия съседен блок. Ако конеца е останал твърде къс, то може това закрепване да направите на два блока, но оставащата опашка на конеца трябва да излиза изпод блоковете, за да може след това да го залепите с лепило. 
   
5. Така изглежда гърба на моята покривка днес – с опашки от конци, още не прикрепени с лепило 
   
   и част със залепени опашки.  
   
    
6. След приключване на поредния етап залепям висящите опашки с лепило Момент-универсал прозрачно (или гел). Слагам капка лепило на „възелчето“ и веднага на опашката, 
   
   с клечка за зъби размазвам лепилото на тънък слой, така че добре да се залепи, 
   
   приглаждам и след няколко секунди, когато лепилото изсъхне (а то съхне много бързо) отрязвам ненужното. 
    
   Това е! 

Шия основно на ръка (размера е голям и гергефа не ми е удобен) В началото на бродерията се правят блоковете с бодове (всички видове бодове), а после на необходимите места се изрязват нишките на панамата и се правят ажурите. Това се прави, за да не излязат на неподходящите места отрязаните нишки, ако после някъде трябва да се шие. Аз следвам този ред. А контура на покривката се изрязва най-накрая, когато цялата бродерия е завършена.

Следва продължение!


Източник